1. „Спартак“ се ражда на 28 август 1918 г. под името „Български сокол“.

2. Първоначалната идея е клубът да се казва „Сокол“, но регистрацията е отказана, тъй като вече съществува ловно дружество с това име.
 

3. Първи председател на клуба е 16-годишният Нягол Колев.
 

4. Първи капитан на „Шипченски сокол“ е Ради Марков.
 

5. В цялата 100-годишна история клубните цветове са били синьо и бяло.
 

6. На 30 януари 1924 г. „Български сокол“ се обединява с „Шипка“ под името „Шипченски сокол“.
 

7. През същата година ръководител е единственият чужденец, управлявал клуба – холандецът Дирк Бронз.
 

8. През 1927 г. „Шипченски сокол“ става първият носител на градска купа „Варна“, след като на финала побеждава с 1:0 „Левски“ (Варна).
 

9. През 1929 г. „Шипченски сокол“ достига полуфинал в държавното първенство. Това се случва също през 1945 г., 1946 г. и 1948 г.
 

10. „Шипченски сокол“ става първият отбор, който се класира на финал на държавното първенство в 3 поредни години – 1931 г., 1932 г. и 1933 г.
 

11. През 1931 г. и 1933 г. отборът печели сребърните медали.
 

12. На 18 април 1932 г. „Шипченски сокол“ излиза с човек по-малко в дерби срещу „Владислав“ в памет на починалия от туберкулоза изявен играч Жечо Тунчев и печели с 5:1.
 

13. През 1932 г. „Шипченски сокол“ става шампион на България, като на финала в София побеждава с 2:1 „Славия“ след продължения.
 

14. Головете за успеха бележат Иван Найденов и Илия Булашев.
 

15. Треньор на отбора в шампионския сезон е немецът Ференц Фан.
 

16. През 1933 г. тимът е воден от друг чужденец – австриецът Дитмар Мариус.
 

17. Юношите старша възраст на клуба имат загубени 4 финала на държавното първенство, като първият е през 1943 г.
 

18. На 18 март 1945 г. „Шипченски сокол“ се обединява с „Левски“ и „Радецки“ под името „Спартак“.
 

19. Първи председател на „Спартак“ става Стефан Куртев, секретар на областния началник на МВР.
 

20. Първият капитан на „Спартак“ е защитникът Кирил Павлов – Кинко.
 

21. Добромир Ташков, който играе в отбора от 1942 г. до 1950 г., е рекордьор по голове във всички турнири – 148.
 

22. От създаването на „А“ група през 1948 г. досега „Спартак“ има 45 сезона в елита.
 

23. Отборът е на 9-о място във вечната ранглиста на „А“ група.
 

24. Рекордьор по мачове в елита е защитникът Илия Кирчев (играл 1951-1965) – 286.
 

25. С фланелката на България Кирчев е бронзов медалист от летните олимпийски игри в Мелбърн през 1956 г.
 

26. С най-много голове в „А“ група е Стефан Найденов – 56.
 

27. Найденов е рекордьор и по голове в дербито срещу „Черно море“ в елита – 6.
 

28. Във всички турнири с най-много голове срещу „моряците“ е Добромир Ташков – 12.
 

29. С най-много официални мачове в дербито е спартаклията Борис Парушев – 23.
 

30. Илия Кирчев пък има 18 мача срещу „Черно море“ на ниво „А“ група.
 

31. Най-дълго управлявалият клубен ръководител е Кузман Пандов – 17 години от 1949 г. до 1966 г.
 

32. През 1951 г. „Спартак“ постига най-голямата си победа в елита като гост – 5:0 срещу „Торпедо“ (Русе).
 

33. Вратарят Христо Вълчанов (играл 1951-1963) има 2 гола в официални мачове за първенството от дузпи.
 

34. В периода 1955-1963 г. Илия Кирчев изиграва 18 мача за „Б“ националния отбор, което е рекорд.
 

35. В началото на 1955 г. „Спартак“ играе контролен мач срещу сборен отбор на китайската армия и побеждава с 3:1.
 

36. През 1955 г. „соколите“ печелят бронзовите медали в „А“ група, завършвайки след ЦСКА и „Славия“.
 

37. Треньорът с най-дълъг престой начело на „Спартак“ е Тома Захариев – 6 години от 1958 г. до 1964 г.
 

38. През 1958 г. нападателят на „Спартак“ Георги Арнаудов става голмайстор на „А“ група с 9 гола.
 

39. През сезон 1959/60 голмайстор на първенството става друг нападател на „соколите“ – Любен Костов, с 12 гола.
 

40. През 1961 г. „Спартак“ достига до финал за националната купа, който губи с 0:3 от ЦСКА на 28 юни.
 

41. През есента на 1961 г. „соколите“ стават първият български отбор, който участва в Купа на носителите на купи (КНК).
 

42. „Спартак“ е и вторият български тим изобщо в евротурнирите след ЦСКА.
 

43. Отборът отпада от „Рапид“ (Виена) след 0:0 в Австрия и загуба с 2:5 във Варна.
 

44. Историческите първи голове за „Спартак“ в евротурнирите бележи Любен Костов.
 

45. През 1963 г. известният варненски боксьор Максим Тодоров записва 3 мача за „Спартак“ в „А“ група.
 

46. През 1964 г. е построен клубния стадион „Спартак“.
 

47. През 1968 г. защитникът Димитър Ангелов-Чарли става първият спартаклия, който печели приза „Футболист на Варна“.
 

48. На 6 март 1969 г. клубът се обединява с „Локомотив“ (Варна) под името „ЖСК-Спартак“.
 

49. През сезон 1970/71 нападателят Никола Димитров става голмайстор на „Б“ група с 18 попадения.
 

50. През 1974 г. юношите старша възраст на „Спартак“ завършват на второ място в елитната дивизия. Постижението е повторено през 1980 г.
 

51. През 1974 г. България става европейски шампион при юношите до 19 години с трима играчи от „Спартак“ – Константин Костадинов, Димитър Енчев и Георги Андонов.
 

52. През сезон 1975/76 Димитър Енчев е обявен за „Кавалер на звездите“ в „А“ група.
 

53. През 1976 г. България става балкански шампион с вратаря Красимир Зафиров в състава си.
 

54. На 5 ноември 1977 г. „Спартак“ постига най-изразителната си победа над „Левски“ за първенство – 2:0.
 

55. През 1978 г. юношите младша възраст на „соколите“ стават вицешампиони на България. Постижението се повтаря през 1992 г. и 1996 г.
 

56. През 1983 г. „Спартак“ достига до финал за националната купа, където губи с 0:4 от ЦСКА в Пловдив на 3 април.
 

57. На 28 септември 1983 г. отборът постига първа победа в европейските клубни турнири – 1:0 във Варна срещу турския Мерсин за КНК.
 

58. Голът срещу Мерсин бележи Пламен Казаков.
 

59. Също през есента на 1983 г. „Спартак“ става първият и единствен досега български клуб, който се изправя в официални мачове срещу „Манчестър Юнайтед“.
 

60. Срещата във Варна, която „соколите“ губят с 1:2, се играе пред 45 000 зрители на стадион „Юрий Гагарин“.
 

61. Единственият гол за „Спартак“ срещу „червените дяволи“ е дело на Румен Димов.
 

62. През сезон 1983/84 „Спартак“ завършва на 3-то място, но преди да бъде награден с бронзовите медали, БФС присъжда служебна победа на „Сливен“ срещу „Ботев“ (Враца), с която сливналии изпреварват варненци.
 

63. През 2000 г. БФС възстановява първоначалното класиране и връчва медалите на „соколите“.
 

64. Красимир Зафиров е обявен два пъти за вратар №1 в първенството през 1984 г. и 1986 г.
 

65. Зафиров е рекордьор по изиграни официални мачове за „Спартак“ във всички турнири – 461.
 

66. През 1986 г. клубната легенда Живко Господинов става първият футболист, който участва на Световно първенство като играч на варненски отбор.
 

67. Господинов записва 3 мача на Мондиала в Мексико.
 

68. На световното първенство участва и легендарният Пламен Гетов, който израства в школата на „Спартак“.
 

69. През 1988 г. детският отбор на „Спартак“ става шампион на България.
 

70. През 1989 г. издръжката на клуба е поета от Атанас Атанасов-Кеби, който на практика става първият футболен президент в България.
 

71. Първите чужденци, които обличат екипа на „соколите“, са украинците Владимир Хмелницки и Андрей Кондратович през сезон 1991/92.
 

72. През есента на 1991 г. Хмелницки бележи два гола за победа с 3:0 над „Черно море“.
 

73. През 1992 г. „Спартак“ побеждава „Чумерна“ (Елена) с 12:1 в мач от „Б“ група.
 

74. Първият футболист от друг континент в „Спартак“ е нигериецът Абдул Адекунле.
 

75. Чужденецът с най-много мачове за „Спартак“ в „А“ група е сърбинът Деан Джурич – 70.
 

76. С най-много голове сред чужденците е друг сърбин – Велимир Иванович.
 

77. Легионерът с най-много участия за националния отбор на родината си, играл в „Спартак“, е Валерийс Иванов с 69 мача за Латвия.
 

78. На 5 юни 1995 г. „Спартак“ побеждава с 15:0 „Лесичери“, постигайки най-голямата победа в историята на „Б“ група.
 

79. На 14 октомври 1995 г. „соколите“ постигат най-голямата си победа в елитното първенство – 8:1 срещу „Спартак“ (Пловдив).
 

80. В двубоя срещу пловдивчани нападателят Иво Георгиев бележи 6 гола.
 

81. През сезон 1995/96 Георгиев става голмайстор на „А“ група с 21 попадения.
 

82. Впоследствие нападателят попада в състава на България за Евро’96 в Англия.
 

83. На 22 юни 1996 г. „соколите“ надиграват с 2:1 елитния немски „Мюнхен 1860“ в мач за Интертото.
 

84. На 12 юли 1997 г. варненци правят 1:1 с френския „Монпелие“ в Интертото.
 

85. На 3 септември 1997 г. „соколите“ постигат последната си победа над ЦСКА в „А“ група – 2:1 във Варна.
 

86. През есента на 1998 г. „Спартак“ е ръководен от треньор №1 на България за ХХ век Димитър Пенев.
 

87. На 3 септември 1998 г. „Спартак“ се преобразува в акционерно дружество.
 

88. На 26 юни 1999 г. варненци допускат най-тежката си загуба в евротурнирите – 0:6 от белгийския „Сент Труйден“.
 

89. На 24 юни 2001 г. „соколите“ постигат третата си и последна досега победа в Европа – 4:0 срещу полския „Дискоболия“ в Интертото.

90. През същото лято на 2001 г. „Спартак“ пропуска възможността да играе срещу френския гранд ПСЖ.

91. Причината – УЕФА присъжда на „соколите“ служебна загуба срещу украинския „Таврия“ в мач, който на терена е спечелен с 2:0.
 

92. В последния си европейски мач досега „Спартак“ завършва 2:2 с „Таврия“ в Симферопол на 8 юли 2001 г.
 

93. През 2006 г. нападателят на варненци Тодор Радомиров получава наградата за феърплей на церемонията „Футболист на годината“.
 

94. През 2008 г. в отбора играе единственият южнокореец с мачове в „А“ група – Лий Хюнг-Санг.
 

95. Първият латиноамериканец в „Спартак“ е бразилецът Даниел Моралес.
 

96. Владислав Мирчев е единственият футболист от школата на клуба, играл в групите на Шампионската лига.
 

97. Треньорът с най-много престои начело на „Спартак“ е Атанас Атанасов-Орела – общо 4 пъти.
 

98. „Спартак“ е шестият вековен футболен клуб в България.
 

99. Спартак се завръща в  "Първа лига" след 13 годишно отсъствие на 11.07.2022г срещу Славия.
 

100. „Спартак“ записва най-голямата си победа над ЦСКА в историята на 03.08.2024г с 3:0.